2 неща, които децата не прощават на родителите си

Децата могат да се ядосват на родителите си. Понякога дори обещават, че няма да простят и никога няма да забравят. Често тези „мили“ заплахи не означават нищо. Но в други случаи има възрастни, които са направили неща, които действително причиняват дълбоки емоционални травми. Детето може да разбере причините чак когато порасне, но да прости на родителите си – никога.

1. Неспазени обещания

Ако не можете да спазите дадено обещание, по-добре е да не го давате. Това е истина, която възрастните ни внушават още от детството, нали? И те я повтарят отново и отново на детето, изисквайки от него да спазва обещанията си.

Но самите възрастни често ги нарушават, като винаги си намират оправдания - не са могли, някакви други причини са им попречили и изобщо: родителите имат толкова много проблеми, защо въобще им се месите?

Един познат все още не е простил на баща си, който му обещал да отидат на излет в първи клас – казал му, че вече бил голям, щели да готвят рибена чорба и да спят в палатка.

Той вече завърши училище, а с баща му така и никога не са ходили на излет, а, когато детето имало наивността да му напомня, баща му му се карал – имал много задачки, нямал време и т.н.

Защо тази история е донесла на детето толкова много болка, на бащата все още не му е ясно. По някакъв начин порасналото дете се опитало да затвори този гещалт. И какво мислите? Баща му пак го засрамил – как може човек да бъде толкова злопаметен?

2. Пренебрежително отношение на възрастните към децата си

Да, знам, сега мнозина ще възроптаят – за какво трябва да уважаваме децата, при положение че са все още малки? Уви, така разсъждават повечето хора.

Знаете ли колко родители не уважават детския труд (колкото и нелепо да звучи това), не оценяват желанието на децата да помагат и дори не осъзнават колко е важно да ги хвалят, а не да им се присмиват, когато едно дете им представи своето творение – рисунка, например.

Пример от живота: една отлична майсторка, която сега прави много красиви кукли и ги продава на колекционери в чужбина (така е печели повече), през цялото си детство е криела творенията си от родителите си. Защо? Защото майка ѝ ѝ казвала, че роклите, които шиела за куклите, са грозни, а баща й й се карал, че губи време напразно, вместо да учи математика и да запише счетоводство.

Един ден баща ѝ се ядосал и казал на вуйчо ѝ, че той имал успешни деца, а неговото било глупаче, което си губел времето с глупости. На масата. На рожден ден. Пред всички роднини и дъщеря си. И той я посъветвал да вземе пример от братовчедите си, че щели да постигнат всичко в живота.

Е, майсторката премълчала, какво да направи?! В крайна сметка баща ѝ и майка ѝ са ѝ родители. Обидата обаче останала.

Замисляли ли сте се колко още такива случаи има?

Кажете ми честно, сърдите ли се на родителите си? Ако да, за какво?

Обекти.бг